Вяра
И ще се свия сам в парче бездомно –
Сън угрижен, Изгрев сложен,
защото знам, че пак ще бродиш
с други в утрото – до невъзможност...
Гларус стръвен ми кове ковчег
в море бездънно и горчиви ноти –
тази наглост от пирон проклет
ме стърже нощем и проклина още:
„Сам ще бродиш – ден през ден!
Нали си знаеш ти съдбата!
Всеки устрем твой пред мен
за мен е смешен – ти си жалък!”
... Нямам слух и нямам стон
за думи вредни. Имам Вяра –
тя целува ме и е със мен –
във мойта горест тя ме радва...
© Веселин Динчев All rights reserved.
