Вяра и надежда ...
Погледни ме, повярвай ми мили
споделям с теб трудните ни дни,
там змии усойници гнезда са свили
грозно съскат, тровят нашите души.
Сълзя, но тайно, за да не видиш,
аз много сила трябва да ти давам.
Крещи ми се, но няма да ме чуеш,
че писъка на болка в мен сподавям.
Сълзят очите, сърцата са раздрани
сподавен стон в гърдите задушава.
Вървим, превързваме дълбоки рани
макар и труден живота продължава.
Отново слънце ще изгрее, ще лъчи
надежда имам още, тя дава сили.
Сега е трудно, сега боли и ни горчи
ала надежда имай, вяра имай мили…
© Анета Саманлиева All rights reserved.
