Sep 8, 2017, 10:38 PM

Вяра ,Надежда,Любов

911 2 1

Какво би било, ако любовта угасне,
а Слънцето не изгрее.
Какво би било, ако омразата нарасне,
а приятелството залинее.
Какво би било, ако всеки вместо усмивка за здравей  ти махва за довиждане с думите:

"Сбогом, не ме забравяй!". 
Какво би било, ако мрак скове душата 
и никой не търси веч зората.
Какво би било, ако птиче не запее утринната си песен,
а тишина и отчаяние бушуват в циклон бесен.
Тогава света  спира да живее,
а останките  на добротата остават в миналото да тлее.
И приятелство като дума непозната ще звучи,
и любов, 
и вяра в най-закътаните дебри само ще мълчи.
Припомняйки за време светло, хармонично, с копнеж за чувства,
а не коравосърдечие първично. 
Гиганти, оковани в свят на лицемерие 
ще бродят всички с празен поглед, сляп за прлозрение. 
И утро не ще настъпи,
а мракът ще прегръща своите поддръжници скъпи.
И алчност, арогантност и двуличие ще бъдат най-върховните учители.
И в свят,
забравил нежност и милувка, 

какво би могла да направи просто една целувка.
Дали Слънцето би могла тя да върне 
или птичето с песен да прегърне.
Дали всички злодеятели,
криещи се в нас самите, а не в нашите "приятели" 
би могла тя да прогони,
а сълза на нежност и разбиране  да пророни.
Е, в това утро тъмно, безнадеждно, 

се надяваш на знак от бъдещето далечно,
на знак вещаещ нежност, хармоничност, доброта, затръшваща всяка врата на днешната злина. 

      К.К. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калина Кирилова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Стойностна творба, задаваща фундаментални въпроси у читателя. Поздрави! Ще чакаме следващата творба!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...