Mar 16, 2008, 3:40 PM

Вяра, Надежда, Любов

  Poetry » Other
947 0 0
Липсва ми денят, когато бях малка,
поглеждах навън и сякаш виждах сребърна близалка!
Липсва ми денят, когато бях бебе,
бях нощ и ден с тебе!

Като малка протягах ръка
към всяка близалка,
пораснах и вече протягам ръце,
само към моето момче!

Животът ми се промени,
откакто ти се яви
във сърцето ми!

Липсва ми денят, когато бях добра,
оставих те да си тръгнеш ей така!
Като загърби чувствата,
тръшна ми вратата
и любовта те последва!

След това нямах никаква надежда,
изгубих дори и вярата!
Всички чувства умряха,
защото трябваше да съществуват вярата,
надеждата и любовта!

Те са три важни елемента.
НАДЕЖДАТА - тя умира последна,
ВЯРАТА - без нея няма смисъл животът,
А ЛЮБОВТА - тя е най-скъпото на света,
но не се купува!

Запомнете, че без тези три елемента,
душата умира!
Те трябва да живеят винаги
и във всеки!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивон Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...