Feb 1, 2018, 9:52 AM

Вяра за летене 

  Poetry » Other
2453 34 31

Аз зная как боли да раждаш себе си
и може да се случи много пъти -
възкръсваш и се вкопчваш в световете си,
а болката прегризва връв в съня ти.
Камбаната изтърсва прахоляка 
от дългото и мълчаливо чакане
и търсиш се на сляпо, а в краката ти
два ириса търкалят се изплакани.
Какво че си засяла грах в лехите?
Принцесите ги няма. И къде са? -
Отплуваха обратно във мечтите си...
А твоят грах не става за принцеси.
А твоят свят за приказка не пасва -
палатите са купчини от слама,
лъжиците ти в сребърно не бляскат,
във вените - следа от синьо няма.
Тестото ти е друго -  твърде просто -
брашно, закваска, малко сол, водица
и вярата, с която да повярваш
в една свещена Божа плащеница...
И в смисъла смирено да замръкнеш
в леглото си. Предстартово броене 
отдавна мери пътя наобратно...
Дано това е стартът за летене.

© All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??