Вярата не носи шапки
Ветреят се главите – грънци,
набучени на колци.
Във черепите кухи – слънце.
Проклети богомолци,
проляли зарад вяра сляпа
реки от кърви черни,
превърнали се във сатрапи,
за да са правоверни.
Но вярата не носи кипи,
чалми и калимавки –
Голгота е самотен сипей,
а в Мека лазят мравки.
Чуй, вярата е зов, извиращ
с таланта на поета
от дълбините на всемира
в очите на детето.
Затуй твърдя, творецо буден,
че Бог е твойто име –
Иисус Христос, Аллах и Буда
са само псевдоними.
© Владимир Виденов All rights reserved.
