Вярата за вярната посока
Забравих ли те?
Не, не съм.
Прости...
Нали човеците понякога сме грешни.
Когато съвестта ни натежи,
тогава ти се кланяме до зЕми.
Добър си, Боже, толкова добър!
Прощаваш всичко. Даже непростимото.
Но как, кажи, сама да си простя
и как да излекувам нелечимото?
Не ми изпращай повече любов.
Привикнах да живея в необичане.
Три пъти тръгвах с твоя благослов,
а после се изгубвах, като птиците.
Не съм родена, явно, да обичам.
От грешките не си вземах поука.
Обикне ли ме някой се заплитам,
а после онемявам, като щука.
Не ме изпращай вече с благослов,
не ме наказвай толкова жестоко.
Дари ме само с твоя любов
и вярата за вярната посока.
© Анета All rights reserved.
