Страховете във вяра мълчаха,
точно по твоя сценарий, нали?
Вярата, неразбрана обаче,
в кръвта по дланите се стопи.
Всяко днес е забравено утре -
семпла, календарна проява.
В тленна утайка ли трябва да тръпна,
до Съда ти безмислен, претеглящ морала?
Не забравяй кой те измисли!
Сляпо издигна ти пиадестала.
Точно от мен ли ще искаш
свещ да запаля на човешката слабост! ...