Бях пеперудка малка. Не особено красива.
Но тъй жизнена! Тъй обичлива!
Увлякох те с крилцата си ефирни!
Омаях те със изненадите безспирни!
На тях любовта ти ме научи
и... тебе като дар получих!
Радвам се безкрайно на този дар!
Радвам се, че на душата ми ти стана другар!
Вече не съм луда пеперуда,
но и днес ни гледат във почуда:
толкоз време не се ли уморихме?
Как на клетвата си не изневерихме?!