Jun 29, 2013, 1:41 PM

Вярност 

  Poetry
449 0 0

Бях пеперудка малка. Не особено красива.

Но тъй жизнена! Тъй обичлива!

Увлякох те с крилцата си ефирни!

Омаях те със изненадите безспирни!

На тях любовта ти ме научи

и... тебе като дар получих!

Радвам се безкрайно на този дар!

Радвам се, че на душата ми ти стана другар!

Вече не съм луда пеперуда,

но и днес ни гледат във почуда:

толкоз време не се ли уморихме?

Как на клетвата си не изневерихме?!

© Маргарита Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??