Вярност...
Една жена, от мъж поиска... Тялото,
от нея пък, той търсеше... Душа -
това разбра се в края, а... в началото,
откриваха се – сякаш... на игра!
Тя беше хубава, о, не - Красавица,
с безкрайно черни, казващи очи;
понякога, те мятаха светкавици,
а друг път бяха... плачещи звезди!
Мъжът навярно също си го биваше,
в мълва това се носеше в града,
уж поглед женски все го спъваше,
а пак с Една посрещаше... нощта!
Но някак си в шегите се разпали,
замлъкнал във сърцата им Вулкан!
Амур внезапно стреля... и едва ли
виновни бяха, че не сещат Свян!
Дали грехът простим е - ний не знаем.
Всевишният ще го реши?... Добре!
А как след тази грешка да се каем?
И ще запалиш ли ти Огъня... в море?
С това тя, мигар, си избра... разлъката,
едничко Слънце за една Любов блести!
Остави го да оплете Съдбата с другата,
в Сълза-живот удави светлите Мечти!
© Ангел Колев All rights reserved.
