Mar 1, 2011, 12:04 AM

Вярност 

  Poetry » Love
1156 0 12

Искам да бъда стрък от кокиче,

нежно и бяло, орисано с пролет.

Искам да нося песен обичана,

искам да чувам птичия полет…

 

Искам да бъда искра от огнище –

алена, пареща, с чисто наричане,

пламък рубинен, огън в стърнище, 

изгрев коралов и морско обичане.        

 

В бялото искам да сложа надежда –

бяла да бъда за теб на земята,

пурпур рубинен да грее със нежност,

мой остани – в любовта, и в тъгата

 

Дъжд, полудял да нарича желания,

с птичи ята да струи пролетта ни.

Нека да бъда за теб заклинание,

влюбена в огнени клади, мечтани.

 

Чашата с вино в синьо смрачаване,

вик, долетял от нощта непрогледна,

глътка вода, миг преди зазоряване -

клетва за обич пред себе си верна.

 

© Йорданка Господинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??