Вярност
Искам да бъда стрък от кокиче,
нежно и бяло, орисано с пролет.
Искам да нося песен обичана,
искам да чувам птичия полет…
Искам да бъда искра от огнище –
алена, пареща, с чисто наричане,
пламък рубинен, огън в стърнище,
изгрев коралов и морско обичане.
В бялото искам да сложа надежда –
бяла да бъда за теб на земята,
пурпур рубинен да грее със нежност,
мой остани – в любовта, и в тъгата
Дъжд, полудял да нарича желания,
с птичи ята да струи пролетта ни.
Нека да бъда за теб заклинание,
влюбена в огнени клади, мечтани.
Чашата с вино в синьо смрачаване,
вик, долетял от нощта непрогледна,
глътка вода, миг преди зазоряване -
клетва за обич пред себе си верна.
© Йорданка Господинова All rights reserved.
