Jul 27, 2006, 3:54 PM

Вярвай

  Poetry
814 0 1

Гърмът Го възхвалява и славата Му носи

и ангелите също се вслушват във гнева.

Той праща мълнии и поразява

когото пожелае - и денем и в съня.

Обречен е тоз, що оспорва неговата слава.

Могъщ е Той със сила и яростен в гнева си,

света на истината Негов е.

А ти моли се да открехнеш

портата на щедростта му -

като към вода в кладенец

протягай двете длани -

ще стигнеш извора със вяра.

Без нея си залутан в мрак.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мохамед АлиБаба All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...