Вярвай в мен
Сърцето ми щастливо до твоето тупти.
Любими, чуваш ли го? Чувстваш ли го ти?
Сърцата ни в синхрон отдавна бият,
нима съмнения нелепи още крият?
Нима те мъчат мисли невъзможни?
Съмнението ражда чувствата тревожни.
Знаеш, че със тебе с радост съм се сляла.
И без теб не зная как ли бих живяла?
Душите ни отдавна , мили, се откриха,
любовта ни днес спокойна е и тиха.
Стига ми да чувствам топлото ти рамо,
стига ми дори усмивката ти само.
Моля се на Бог до теб да остарея,
сетния си ден със теб да доживея,
ти да ме изпратиш в оня ПЪТ ДАЛЕЧЕН,
а ТАМ да ме откриеш - пак на мен обречен!
© Генка Богданова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Споделено...
Много красивоооо
-
Благодаря на Бог, че ме дари с този безценен дар ,да обичам и да бъда обичана.
-
В живота на човек може да се случи, всичко да бъде прекрасно!!!
Идилията в живота!!! -
Толкова нежност и споделена обич има при теб!
Щастливка си!
Поздрави!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Зарежда сърцата !
Чудесен стих !
Възхищавам ти се, Гени !
Успех ! Лека вечер !