Вярвам на снега
Вярвам на снега
Вярвам на снега, когато се топи,
на вятъра и бялата му риза.
Как отново ще мирише на липи
и Слънцето по теб ще слиза.
Ще се промуши събудена водата
в нетърпеливата подземна гръд.
На моя прозорец ще свети звездата,
да покаже на лятото новия път.
Протягам погледа си там,
към затрупаните ни години.
Няма ги твоите стъпки, но знам,
ще разцъфне пътеката в синьо.
Вярвам на снега, когато се топи
и оголва остарелия ми праг.
Когато побелеем с онези липи,
ще повярвам и на първия сняг.
© Христов All rights reserved.
