oksimoron
25 results
Нашата малка планета
На внука ми
Като полъх на вятър, като ромон на дъжд
са твоите песни, закачки и смях.
От динозаври ме пазиш - истински мъж, ...
  2332  62 
Късната любов на поета
"За късната любов не се говори.
Тя идва с топли длани и очи..."
mardji
Той не смее за нея да пише, ...
  1390  37 
Цял живот по въглени скачаш,
цял живот, и все не изгаряш.
Толкова нощи омесваш в погача
и в толкова утрини палиш пожари.
Не помня друга да знае играта, ...
  1390  49 
Ти ми напомни, че може да е светло
Ти ми напомни,
че може да е светло.
И сега се облягаш
на хребетите на съня. ...
  1272  41 
Тя
С вдъхновение, придошло от клипа
към една песен на Е. Хъмбърдинг
Нощ.
Луната жъне звездната нива. ...
  3216  72 
Когато разделяхме жило и мед,
не вярвах в смъртта на пчелата.
Когато разглеждах твоя портрет,
на художника следвах ръката.
Виното старо когато отпивах, ...
  1560  44 
И любовта познавам,
и нетърпеливите потоци
пълзящи към морето.
Знам на думите високата цена.
На живота мълчаливите уроци ...
  2691  63 
В обятието на прилива
удавихме брега.
На пясъка не вярвахме
и на ветровете,
затрупали стъпки и посоки. ...
  1712  36 
Животът ми - една дълга пиеса.
С правите улици. И кривото рамо,
от много поклони пред стара завеса.
Аз чувах как ми ръкопляскат само.
С любов насищах пейките бездомни. ...
  1459  26 
Как само ме прегръщаш!
Като подарък от твоето детство,
като клонче, като птица.
Като едно единствено наследство
сред тези камъни и жици. ...
  1215  28 
От всеки залез ти пазя боята червена.
И от всяко утро горещите устни.
Ти не си море, но вдигна вълните към мене -
мрежи рибарски, които в сърцето ми спусна.
Вече знам, че бял ще е мрака, ...
  1257  27 
Аз не знам какво си
и защо се криеш в моя мрак.
Сега е време за въпроси,
преди да гръмнеш стария си враг.
Спомени бледи, прашни времена, ...
  1320  32 
През мен
светът
навлезе
и закрачих бързо аз
по белите му тротоари. ...
  2987  67 
"Снегът на спомена вали,
с дъха си стоплям твоите длани..."
Ал. Михайлов/Г. Минчев
Снегът на спомена
Като стар, огромен котарак ...
  1928  46 
Вече знам за Касикяре*, откъде тече
и как във себе си навлиза.
И кога пред мен ще съблече
една змия последната си риза.
Мойто тяло с напукана кора е, ...
  2111  57 
Люлее се с тътен морето.
Люлее се с болката остра.
Като одеало се спуска небето
над този разсъблечен полуостров.
Остаряват ...
  1534  48 
Не искам друг да ме спасява
и да събира мойте грешки.
Не искам да се вдига врява,
че "да грешим е по човешки."
Ровя с длани във пръстта ...
  1513  46 
Едно огромно слънце
а отсреща новата луна
спомен за хълми познати
на една жена
и хоризонта между тях ...
  1002  25 
Ако въпреки това
се будят клони непрекършени
и с аромат посягат ни цветята,
ако и светът сега не свърши,
когато на война играят си децата... ...
  1292  39 
Последни гости
Тази нощ изгубихме земята.
Останаха да светят белите ù кости.
Дърветата ги няма, няма я тревата,
с теб ще бъдем последните ù гости. ...
  2316  53 
Вярвам на снега
Вярвам на снега, когато се топи,
на вятъра и бялата му риза.
Как отново ще мирише на липи
и Слънцето по теб ще слиза. ...
  1112  25 
Ще те помня
"Аз искам да те помня все така..."
Ще те помня,
като скитница с алабастровата кожа
и с очите, ...
  1836  27 
За да няма повече...
Всеки си носи моста в душата.
По този от камък препускат копита
като думи от песен отдавна позната,
за която не спира някой да пита. ...
  1101  19 
Протягаш се лениво,
от сняг
затрупана си цяла.
Реките ти се влачат,
преоблечени в кристали ...
  1364  34 
Стъпките си пазя
към детските тояжки,
които чупех на дуели
и като тях по мъничко умирах,
понеже остаря и клонът, ...
  1655  40 
Random works
: ??:??