oksimoron
25 results
Нашата малка планета
На внука ми
Като полъх на вятър, като ромон на дъжд
са твоите песни, закачки и смях.
От динозаври ме пазиш - истински мъж, ...
  3038  62 
Късната любов на поета
"За късната любов не се говори.
Тя идва с топли длани и очи..."
mardji
Той не смее за нея да пише, ...
  1628  37 
Цял живот по въглени скачаш,
цял живот, и все не изгаряш.
Толкова нощи омесваш в погача
и в толкова утрини палиш пожари.
Не помня друга да знае играта, ...
  1594  48 
Ти ми напомни, че може да е светло
Ти ми напомни,
че може да е светло.
И сега се облягаш
на хребетите на съня. ...
  1477  40 
Тя
С вдъхновение, придошло от клипа
към една песен на Е. Хъмбърдинг
Нощ.
Луната жъне звездната нива. ...
  3535  71 
Когато разделяхме жило и мед,
не вярвах в смъртта на пчелата.
Когато разглеждах твоя портрет,
на художника следвах ръката.
Виното старо когато отпивах, ...
  1793  43 
И любовта познавам,
и нетърпеливите потоци
пълзящи към морето.
Знам на думите високата цена.
На живота мълчаливите уроци ...
  3014  62 
В обятието на прилива
удавихме брега.
На пясъка не вярвахме
и на ветровете,
затрупали стъпки и посоки. ...
  1975  36 
Животът ми - една дълга пиеса.
С правите улици. И кривото рамо,
от много поклони пред стара завеса.
Аз чувах как ми ръкопляскат само.
С любов насищах пейките бездомни. ...
  1747  25 
Как само ме прегръщаш!
Като подарък от твоето детство,
като клонче, като птица.
Като едно единствено наследство
сред тези камъни и жици. ...
  1431  27 
От всеки залез ти пазя боята червена.
И от всяко утро горещите устни.
Ти не си море, но вдигна вълните към мене -
мрежи рибарски, които в сърцето ми спусна.
Вече знам, че бял ще е мрака, ...
  1478  27 
Аз не знам какво си
и защо се криеш в моя мрак.
Сега е време за въпроси,
преди да гръмнеш стария си враг.
Спомени бледи, прашни времена, ...
  1565  32 
През мен
светът
навлезе
и закрачих бързо аз
по белите му тротоари. ...
  3611  67 
"Снегът на спомена вали,
с дъха си стоплям твоите длани..."
Ал. Михайлов/Г. Минчев
Снегът на спомена
Като стар, огромен котарак ...
  2720  46 
Вече знам за Касикяре*, откъде тече
и как във себе си навлиза.
И кога пред мен ще съблече
една змия последната си риза.
Мойто тяло с напукана кора е, ...
  2357  57 
Люлее се с тътен морето.
Люлее се с болката остра.
Като одеало се спуска небето
над този разсъблечен полуостров.
Остаряват ...
  1781  47 
Не искам друг да ме спасява
и да събира мойте грешки.
Не искам да се вдига врява,
че "да грешим е по човешки."
Ровя с длани във пръстта ...
  1715  45 
Едно огромно слънце
а отсреща новата луна
спомен за хълми познати
на една жена
и хоризонта между тях ...
  1235  24 
Ако въпреки това
се будят клони непрекършени
и с аромат посягат ни цветята,
ако и светът сега не свърши,
когато на война играят си децата... ...
  1491  38 
Последни гости
Тази нощ изгубихме земята.
Останаха да светят белите ù кости.
Дърветата ги няма, няма я тревата,
с теб ще бъдем последните ù гости. ...
  2663  53 
Вярвам на снега
Вярвам на снега, когато се топи,
на вятъра и бялата му риза.
Как отново ще мирише на липи
и Слънцето по теб ще слиза. ...
  1343  25 
Ще те помня
"Аз искам да те помня все така..."
Ще те помня,
като скитница с алабастровата кожа
и с очите, ...
  2394  27 
За да няма повече...
Всеки си носи моста в душата.
По този от камък препускат копита
като думи от песен отдавна позната,
за която не спира някой да пита. ...
  1339  19 
Протягаш се лениво,
от сняг
затрупана си цяла.
Реките ти се влачат,
преоблечени в кристали ...
  1601  34 
Стъпките си пазя
към детските тояжки,
които чупех на дуели
и като тях по мъничко умирах,
понеже остаря и клонът, ...
  1884  40 
Random works
: ??:??