Вярвам в утрото
Вярвам в утрото, което няма да настъпи...
В нищото разтваря се и този ден.
В залеза отлитат пеперуди -
най-погубеният е спасен!
Протегни ръката си към мене,
нека съм несбъднат хиромант,
нека да съм непосилно твое бреме,
на дланта ми ти си диамант.
Чувам песента на ветровете.
Урагани пеят я във хор.
Слънцето забравило да свети,
светлината си осъжда на затвор.
И дъждът поръсва косо
нашите несбъднати тела,
жертва на безбройните въпроси,
на магьосница от приказката зла.
Тъжният ти лик сега съглеждам,
скрит в сърцето от безсмъртния Кошчей.
Той изгрява - слънце върху бездна
и нечуто казва ми - здравей!
© Младен Мисана All rights reserved.
