...вярвам (всъщност сънувам)...
Заваля, заваля, сякаш знае – с години го чаках,
този дъжд. Ситен, плах и от зима откраднал дъга.
И замърка стаен под ръцете му милващи мрака,
жадно пих, до насита... и няма преди, и сега.
оживя, оживя и разцъфна душата ми. Кимат,
одобрително строгите (знам ли какви) божества.
И прелива капчук, идва някакъв мой, влюбен климат,
вярвам (всъщност сънувам), но искам да сбъдна това.
И вали, и вали. Да не спира, че още съм жадна,
колко нощи умирах? Без сън. Песъчинки броих...
Имам седем небета и знай – даже шест, ако паднат,
тебе, моя любов ще превърна на седмото в стих.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
