Nov 17, 2006, 8:25 AM

Вярваше... не вярваш ли?

  Poetry
1.1K 0 9
Не вярвам на утрото,
щом птици не пеят!
Не гледам във блюдото
в краката на просяка!
Не вярвам в очите,
щом наполовина се смеят!
Не вярвам в гнева
с почивка за обед!
Не вярвам в мига
на закъснелия поглед!
Не вярвам на слухове,
щом очите пустеят!
Не вярвам на духове,
щом птиците пеят!
Не вярвам на бунта,
случил се в книга!
Не бих се качил
на тази талига!

Безколесна е, братче...

Но вярвам в ритника -
за мнозина закуска!
Вярвам на скитника,
който слънцето пуска!
Вярвам на лудия -
той е свещен!
Вярвам на чуждия -
стои срещу мен!
Вярвам на ближния,
скрил се зад мен!
Вярвам на болката,
щом със зъби я хвана!
Вярвам в любимата -
със нея сме двама!
Вярвам на гроба, озъбен,
захапал небето!
Вярвам в детето,
убило дете!
Вярвам на погледа скръбен -
смърт за смъртта!

Не вярвам във Бог!
В човека ли? Да!!!
А ти?

Човекът може да е добър!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Ганчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти ,Меганс Всеки има право на своята вяра. Поздрави на всички!
  • Вестин, бих перефразирал идеята малко. Според мен трябва да вярваме на човешкото в хората. Човек звучи гордо, хората са различни има човеци има и хора, които нямат право да носят това име.
    Все пак поздравления за идеята и изпълнението.
    Нека бъдем човеци!
  • Далеч съм от мисълта да налагам вяра и религия, просто изразих мнение. Вестин, не си длъжен изобщо да го приемаш!
  • Вестин , стиха ти е много силен и истински и не разбирам как може да се поставят двойки под стих само защото изразява едно дъблоко твое убеждение... Атеист или не всеки има право да вярва в каквото си иска, а ти си избрал да вярваш в човека, нещо което е доста по-трудно отколкото да вярваш в Бог ,защото докато той е съвършен и почти няма за какво да му се разсърдиш, то човека е човек и е грешен и слаб. Поздрави за стиха. Разпалих с нещо...
  • Вярвай в това, което усещаш е близо до сърцето и в него!!! Поздрави

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...