По дългия път вятъра тръгнал
с боси крака
и не спи,а върви,
денем и нощем,
подир света се върти.
На пътища ясни мечти споделил,
трепет и порив навред подредил.
Ах, вятър - щастлив и нещастен,
стар, но с младост в тия очи,
не спи,
но при сладостно слънце иди
и сърце МИ към него носи!
© Гергана Данаилова All rights reserved.
Поздрав, харесах!
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
