Вeтрe...
Какво си ти?! – немирно-волен въздух,
решил платната земни да надуе?
От запад ли ще дойдеш или изток –
изпъваш клони и дървета брулиш!
Косите ще разрошиш на момиче,
попътно ще изпратиш платноходи,
с крилете си ще вдигнеш всяко птиче,
по твоя път хвърчило ще разходиш.
А после облаци ще ни докараш,
навъсени – до кост да ни измокрят,
след туй като в игра ще ги разкараш,
лъчите слънчеви за да ни стоплят.
Със тебе семената ще пътуват,
ще се заселят в нови жадни почви.
Напролет цветове там ще флиртуват,
ще украсят нашите дни и нощи.
Не спирай ветре, пей си свойта песен,
прогонвай суета, завист, омраза.
И нищо, че вилнееш, че е есен,
от тебе аз доброто ще запазя!
© Данаил Таков All rights reserved.
