Вятър без юзда
ВЯТЪР БЕЗ ЮЗДА
... скитах трезвен, сам и кисел в крайнините на града,
има ли – се питах, – смисъл? – времето да ви крада,
да ви пея тъжни песни, да ви пиша стих след стих,
аз – един прочетен вестник! – във следобеда ви тих,
да вися по цял ден в NET-а, и пред тъпия ми клип
да си казвате: – Поетът? Тъп, пък и досаден, тип,
дай брадата му да срешем! – да не мяза на дервиш,
трезвен, тъжен, пък и смешен като ескимос в Париж,
кътници след мен да трият синовете ми – на сол,
върху родната синия бях от просяк нищ по-гол,
бях със гладната си лира същи вятър без юзда! –
в крайнините на Всемира вейнал чорлава брада.
© Валери Станков All rights reserved.
