Лятото се днес задъха,
краят му се вижда май,
че септември с р-то съска
в тихия небесен рай.
И дъждецът се разплака.
Ръсна се в чутовен бяг
над ожънатите ниви
сбрали в снопи клас по клас.
После слънчицето скрито,
в облачната тишина
над дъгата се усмихна
и със вятъра запя.
Песента, че идва есен,
а след нея мраз и студ,
но пък спомените летни,
ще ни топлят в снежен път.
29.08.2024
© Таня Мезева All rights reserved.
The work is a contestant:
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
