Вятърът
Хлад струи, нощта навява,
прах от спомена... Шепти,
буден, вятърът: Прощавай,
пак до теб ще спрат мечти
и ще виждаш - много още,
грейнал изгрев, нов... Уви,
няма да излъжа, в лош ден
ще изкачваш - стръмнини...
Ще изкачваш и ще падаш
и след болката в нов стих,
ти, душата ще прераждаш,
с цел - нагоре да вървиш!
А животът е пътека. Леко
гърбав път дори. Твоят бог
е там, след него. Чака теб,
готов бъди... Друг живот,
отлично знаеш – няма как,
да имаш ти. Също смелост
e потребна... много вяра,
туй помни. Щом пределът,
твой достигнеш - сили имам,
си кажи. Той ще стене, бор
пречупен, ала ти ще устоиш
и в най - злобния ми напор
и след подъл удар с нож...
Съмва се. И там, човекът,
сякаш чул е... сякаш нов,
пее, а след него - екот...
И ще вярва до безкрайност,
ключ, намерил към любов,
Вятърът, че някак странно,
му е вдъхнал нов живот!
© Ангел Колев All rights reserved.
