Вятърът
Когато поклаща тревите
със бащино нежния дъх,
когато шепти и ги пита,
целувайки мекият мъх,
Когато дървета разклаща -
ядосан със порив свиреп,
когато листата запраща
със сила огромна към теб,
Когато със капки дъждовни
той облак отнася далеч,
когато в скалите вековни
просъсква по-остър от меч
Когато бял облак издига
от снежна студена стена,
когато извиква ти “Стига!”,
оплел той от мраз пелена...
Аз пак ще се връщам при него -
на бури и дъжд-господар,
смирено и сам ще го гледам,
принесъл МУ себе си в дар!!!
© Станимир Власакиев All rights reserved.
