koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
Dec 20, 2016, 1:00 PM

Вятърът 

  Poetry » Other
356 0 6
Не спира вятърът да духа
от раждането ми до днес.
Съдбата ми обдухва суха
и гони ми дори гарез.
Понякога подухва леко
и гали ме, като с перце.
И в мислите ми надалеко
ме носи сякаш на ръце.
И кара ме да си подтичвам,
когато е попътен – в гръб.
Тогава с радост се затичвам
и се разлиствам, като дъб. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Random works
: ??:??