Вятърът е хала
Дишай, дишай, моя малка,
трън животът е в петичка,
камък, хвърлен на асфалта,
дишай, само дишай, птиче.
Педя разстояние до рая,
още чувам ти сърцето.
Болка е стерилна стаята,
слънце има зад пердето.
Дишай, дишай, че душа е.
Орис скрита е за тебе.
Под небесен мрак е, зная,
имаш да я върнеш време.
Рано е да се прощаваш.
Прошката е за живяли.
Колко мъничка си само,
а смъртта навън голяма.
Дишай, дишай, моя малка,
и надвий напук чертата.
Вятърът – жестока хала
чух за тебе как изплака…
© Ани Монева All rights reserved.
