Дойде като миг и си тръгна.
А някога във мен бе живял...
Скъса моята риза последна,
а от мен нарисува пожар.
Там, на кладата, беше сърцето ми,
за да вижда през мойте вени,
че светът е прекрасен, щом двама
срещнат в бурите свойте души.
Със дъжда ме прегърна на тръгване
и прокапаха думите дълго неказани.
Свечери се небе от сбогуване
във очите със сиви и тягостни дни... ...