Вятърът се люби във полята
Вятърът се люби във полята
с дългокоси дъхави треви –
нежен шепот, тайнство свято,
залезът ги в зарево зави.
Полъх влюбен, полъх – ласка,
жар и влажна мекота,
вятърът не иска да угасне –
носи в шепите си любовта.
Обещава, че ще се завръща –
утрото осъмва във сълзи
и земята жадно ги поглъща
в своите пресъхнали гърди.
Как да го догонят в миг тревите,
сепнати от нежен зов?!
Те остават от печал убити
и изпепелени от любов.
Живка Юрукова
© Живка Юрукова All rights reserved.
!
