Вятърът се люби във полята
с дългокоси дъхави треви –
нежен шепот, тайнство свято,
залезът ги в зарево зави.
Полъх влюбен, полъх – ласка,
жар и влажна мекота,
вятърът не иска да угасне –
носи в шепите си любовта.
Обещава, че ще се завръща –
утрото осъмва във сълзи
и земята жадно ги поглъща
в своите пресъхнали гърди. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up