Въглени от детството
И няма въздух в обгорелите полета
на сънищата ни, проядени от липси.
Олющена мазилка, черно-бял портрет,
дантелени завеси с пожълтели истини,
захвърлени кални обувки в мазето,
жадни за път, но без пътник утихнали,
прашен албум, топка, еднооко мече
от детство, което не мога да стигна.
Под ноктите пръст, мъничко пръст,
останала някак от пътя, от детството,
като спомен заспала, лишена от дъх,
но винаги с мен, като живо наследство
от гладните липси, които ги няма в съня,
но дращят по гърлото, като залък без вино...
Обгорели полета... Оттатък дочувам деня
как се смее и тича... като детство наивен.
© Даниела All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Прекрасно!... Поздравления, Даниела!
-
Красива носталгия в този твой стих. Последните два куплета наистина дращят гърлото.
-
Подобна носталгия винаги ме смалява до детски размери и ме кара да прескачам в други измерения. Чудесен стих!
-
Благодаря ви, момичета, за присъствието и добрата дума!
-
Когато преминем определена част от житейския път и започва да ни става студено, въглените от детството са добра алтернатива за топлене...Поздрав, Дани!
-
... чета вече няколко пъти не знам какво да кажа...
Думите ти засядат...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
