Въглени от детството
И няма въздух в обгорелите полета
на сънищата ни, проядени от липси.
Олющена мазилка, черно-бял портрет,
дантелени завеси с пожълтели истини,
захвърлени кални обувки в мазето,
жадни за път, но без пътник утихнали,
прашен албум, топка, еднооко мече
от детство, което не мога да стигна.
Под ноктите пръст, мъничко пръст,
останала някак от пътя, от детството,
като спомен заспала, лишена от дъх,
но винаги с мен, като живо наследство
от гладните липси, които ги няма в съня,
но дращят по гърлото, като залък без вино...
Обгорели полета... Оттатък дочувам деня
как се смее и тича... като детство наивен.
© Даниела All rights reserved.
