Възкръснала е тя или нетленна,
но светна в непрогледния ми мрак -
убивана от мъка непростена,
към влюбения в мене нечий страх...
Тя, дето ме подлъгваше с надежда
и тихо ми шептеше обещания,
за страсти денонощни и за нежност,
а всъщност ме обрече на страдание.
И само мен ли нарани със необичане?
Та аз съм виждал хилядите хора,
настъпили се тежко - до безличие,
дори потърсили утехата във гроба... ...