Вълча луна
ВЪЛЧА ЛУНА
Ще ти гребна водица мълчана,
прислоня ли до тебе глава –
да ти пръсна очите зарана.
Как ли дъх би поел след това?
Както вятърът сменя посоки
и потегля бездомен и сам,
аз съм стих със разчупени строфи –
моят почерк е криворазбран.
Като клечка кибрит се изгърбвам –
тъй ли пламък от обич тежи?
Погледни го от верния ъгъл
и какво съм за теб ми кажи.
Без лъжи или тънички сметки –
преживяла съм всякакво зло.
И не ща като славейче в клетка
да запърхам с ранено крило.
Ако моето име забравиш,
за пътека нощта измоли –
през гори и потайни дъбрави,
край трънаци и сухи ели.
И по изгрев ще дойдеш – аз зная,
върху прага премръзнах нощес.
А на изток очаква ни Раят.
И навярно е адски горещ.
© Валентина Йотова All rights reserved.
