Ти си като вълчата мъгла,
като косе босе от хартия
и изсъхнали листа,
като ламя с избягала глава
гризеш резенче от ябълка -
щастието, разрязано на две по две,
а часовникът на мъдростите
педантично осем часа отброява.
В сковано от студа безсмислие
застанала съм в твойто време
с вместимост за един човек
и милиметър моя сянка. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up