Вълчи диптих за живота
/ gOra & aw_neli /
Отива си лятото, отиват си всички
и всеки по пътя си тепа...
Есен полека закапа в очите,
пораснали тръгнаха и вълчетата...
Подушвам с муцуна оврази и дупки -
търся някъде да се скрия
от тъжните мисли и мрачни чувства...
Най-добре в бърлогата да се свия...
Не ми се тича след плячка, не гоня
днес зайци и гълъби диви...
Я! Първият жълт лист се отрони
от клоните на дните щастливи...
И срещу Луната вече не ми се вие,
глутницата отдавна напуснах...
Сега ще опитам с език да умия
козината си... кокал да схрускам...
Белезите да преброя - стари и нови -
малки от врагове и големи от приятели...
Тез', последните, тежат кат' окови
и подрънкват присмехулно, предателно...
Какво пък! Така остарява се,
а хората, казват, че побеляват...
И аз един ден ще оставя костите си
по камъните, орли да ги грабят...
* * * * * * *
В очите ми отдавна прокапа есен...
И пътеката ми все крета самичка.
Подсвиркват и птиците есенна песен.
Вълчетата вече по своя път тичат...
Козината отдавна взе да сребрее.
Сърцето все тъй кълвано от гарвани...
Луната кръгъл лик горе пак си люлее
и дири воя ми, отвътре изплакан...
Следа позната вятърът довява,
от тук е минала скоро посестрима.
Тъжна песен тя днес е запяла
срещу Луната... вой предесенен...
И пръсват се камъните под лапите,
хуквам нагоре по стръмното.
Фъндъци остават, висят по драките...
И рани дълбаят. Ала не от зъбите,
а от останалите във мене белези
от неплатеното, пито на вересия.
От чувствата смутни, все набези
на надежди сковани в есенна орисия...
Прочети още: http://www.stihovebg.com/Poeziya/Filosofska/VALCHI-DIPTIH-ZA-ZHIVOTA/139007.html#ixzz1dbeLnr8V
© Жанета All rights reserved.
