Apr 13, 2006, 4:42 PM

"ВЪЛК"

  Poetry
876 0 1

Пак ме хапеш.Пак ми смучеш от кръвта.
Човекоядец или вълк?Нима има значение това?
Проклинам те,но нямам сили да те напусна сама.
Ти си дрога-нуждая се от тебе всеки ден и час.
Сякаш не виждам какво ми причиняваш.
Не съм сляпа-боли,но търпя.....
а ти ме разкъсваш без да мигнеш дори.
Късаш парче по парче от моята плът.
Забравяш всичко човешко-превръщаш се във ВЪЛК!
И аз се извисявам,забравям болката за да нахраня теб.
Умирам всеки път,а ти пък-не!
Ти живееш като убиваш,а аз умирам за да живееш ти.
И така кръгът порочен се затваря и постоянно се върти!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванина All rights reserved.

Comments

Comments

  • хмммм...много си разлята в стила си...ако стягаш малко редовете...да звучат завършено ефекта ще е много добър...
    иначе имаш интересна идея....

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....