Не обичам жежкото слънце,
не обичам хапливият студ
Не обичам дъжда през ноември...
...даже птиците бягат на юг.
/Но обичам, обичам, обичам /
Не обичам, когато ме пипаш
с безразчни, студени пръсти'.
Ти знаеш кое е детето
в мене, което мълчи.
Не обичам, когато ме дебнеш
с гладни, вълчи очи
Сякаш шепнат ми
"Тичай.
Аз вия към чужди луни"
/Но обичам, обичам, обичам /
Не обичам пролетно време.
Не обичам студени мъже.
Не обичам поли на райета
и прочие, прочие, прочие...
Не обичам, когато прекъсваш
мълчанието с тягостни думи.
Не обичам, когато запълваш и междуредията с други .
Но обичам, обичам, обичам
очите ти бурни и вълчи,
и думите навъпреки мене, и времето лошо с тебе...
даже и тях не отричам.
А луните ти летни и грешни,
съпричастно над мене надничат ...
И въпреки всичко у тебе, което така ненавиждам,
аз споря горещо с небето,
за всичко, без което не мога да дишам.
Н. П.
08.06.2019
© Натали П. All rights reserved.