Jan 2, 2007, 8:03 PM

вълна...

  Poetry
1.1K 0 17


...вълна...

...вървя към тебе от безкрая –
ленива, ласкава вълна –
и да постигна все желая
и твойта синя простота,
и твойта истина, събрала
на океани мъдростта,
и твойта кротост – сила дала
на бурите за яростта,
прозрачната ти променливост,
във пръски спряла вечността,
солената ти песен, живо
разказваща за гордостта...

...вървя към теб аз – капка бяла,
и може би ще те постигна,
но ти, за да ме видиш цяла,
ще трябва слънцето да вдигна... 

а как...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дивна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...