Вълната и брегът
Какво да кажа? Ти си непреклонен...
Поел си пътя и не го променяш...
Превръщаш ме незримо в летен спомен
за слънце и море с вълни зелени...
Прекрасен спомен, ала вече минало.
За теб животът е една примамка.
Не ровиш дълго в чувствата изстинали.
Обичал си ме, да... Ала отдавна....
А аз не смея нищо да попитам.
Била съм прима. Вече съм в запаса...
В кръвта ти вятърът - развратник скита,
към гибелни сирени те понася.
А аз оставам, чакаща, на кея
да приласкаеш някой късен прилив...
Вълна приижда.Ти си част от нея
и боря се със сетните си сили
да те достигна и да те закотвя.
Едва ли... Бягството е твоя същност.
Така си закодиран във живота -
да си отиваш и да се завръщаш.
Вълна си ти... А аз - скала свенлива,
разронена от нежност недопита...
Връхлиташ, любиш, после се отливаш...
Но татуираш в пясъка следите...
Поел си пътя и не го променяш...
Превръщаш ме незримо в летен спомен
за слънце и море с вълни зелени...
Прекрасен спомен, ала вече минало.
За теб животът е една примамка.
Не ровиш дълго в чувствата изстинали.
Обичал си ме, да... Ала отдавна....
А аз не смея нищо да попитам.
Била съм прима. Вече съм в запаса...
В кръвта ти вятърът - развратник скита,
към гибелни сирени те понася.
А аз оставам, чакаща, на кея
да приласкаеш някой късен прилив...
Вълна приижда.Ти си част от нея
и боря се със сетните си сили
да те достигна и да те закотвя.
Едва ли... Бягството е твоя същност.
Така си закодиран във живота -
да си отиваш и да се завръщаш.
Вълна си ти... А аз - скала свенлива,
разронена от нежност недопита...
Връхлиташ, любиш, после се отливаш...
Но татуираш в пясъка следите...
© Бианка Габровска All rights reserved.
