Уенди (Бианка Габровска)
211 1349
Nov 18, 2008, 5:41 PM

Вълната и брегът 

  Poetry » Love
2259 0 18
Какво да кажа? Ти си непреклонен...
Поел си пътя и не го променяш...
Превръщаш ме незримо в летен спомен
за слънце и море с вълни зелени...

Прекрасен спомен, ала вече минало.
За теб животът е една примамка.
Не ровиш дълго в чувствата изстинали.
Обичал си ме, да... Ала отдавна....

А аз не смея нищо да попитам.
Била съм прима. Вече съм в запаса...
В кръвта ти вятърът - развратник скита,
към гибелни сирени те понася.

А аз оставам, чакаща, на кея
да приласкаеш някой късен прилив...

Вълна приижда.Ти си част от нея
и боря се със сетните си сили
да те достигна и да те закотвя.

Едва ли... Бягството е твоя същност.
Така си закодиран във живота -
да си отиваш и да се завръщаш.

Вълна си ти... А аз - скала свенлива,
разронена от нежност недопита...
Връхлиташ, любиш, после се отливаш...
Но татуираш в пясъка следите...

© Бианка Габровска All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??