Вълшебството на утринните изгреви,
когато теб докосвам с мисълта,
изгряла от звездите чувствени
една луна, една съдба.
Разгръщат ветровете дните ни,
разтапят спомени,
докосват светлини,
във вечерите тихо пламенни
горят в очите ни сълзи.
Един изгубен свят
от много истини,
един поток от чувства в самота,
като разбулен огън,
тихо падащ, над земята,
над нощта.
© Ирена Велинова All rights reserved.