Jan 13, 2010, 7:59 PM  

Вълшебен сън

  Poetry » Love
1.8K 0 32

Чух  безсмъртната песен

на  Жар-птица,

и звън тържествен

на камбана бяла,
изгревно прераждаше
тъмното в светло,
злите  облаци пропъждаше

от небето. Усмихнато слънце,

с пръсти розови рисуваше

нов хоризонт. Затворих очи

и засънувах как тихо летя
над приказна зелена гора.

Красиво пеят славеи,
безгрижни гълъби летят,
цъфтят усмихнати цветя,
танцуват влюбено принцеси
с принцове, и няма  тази

слънчева гора начало,
нито край, вълшебно

щастие  вали ли, вали...
И ти беше там, гледаше ме 

с искащи очи, в ръцете ти 

четирилистна  детелина блести

и ми казваш: "Ела, ела любима,

за теб е, вземи!" Но  звънна

тишината, събудих се, уви...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кръстина Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Боряна!
  • Олег Митяев - Пее Белогория!
  • Благодаря, Симеон, много се радвам,
    че ти хареса стиха ми!
  • Каква прелест е този вълшебен сън !
    Искам и аз да го изсънувам !
    Поне веднъж !
    Браво на поетесата !
  • Твоите коментари, под моите стихове,
    ме правят щастлива! Благодаря ти!
    Пожелавам красиво щастие винаги да вали
    в твоите нощи и в твоите дни, и да сбъднеш
    дори и най-невъзможните си мечти! БЪДИ!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...