Вълшебният шлем
Живея аз в квартал прочут -
богат, разкошен и шикозен.
Но вярвайте – не съм надут,
аз просто учен съм фамозен.
Откритията ми безчет
достойно славят мойто име.
Награди имам сто и пет,
печеля аз и в пек, и зиме.
Но имам си и конкурент –
съсед тъй зъл, крадлив безспира,
той всеки мой експеримент
опитва се да изкопира.
Затуй внимавам много аз
и в тайна пазя всяко чудо.
И всеки миг, и всеки час
откритията браня лудо.
И ето че създадох шлем –
вълшебен, лъскав и луксозен.
Щом сложиш си го, без проблем
умът ти става грандиозен.
И да не знаеш три и три,
решаваш интеграли сложни,
а мозъкът ти сякаш ври,
няма мисии невъзможни.
Да! Да! Настъпи моят час,
ще имам слава веч чутовна.
Почти изпаднах във екстаз
с таз революция световна.
Работих чак до полунощ
и после легнах си доволен,
а утре щях със пълна мощ
да впечатля света околен.
И станах рано призори,
кафе дори не щях да пия,
душата ми не спи, гори
да патентовам таз магия.
Аз втурнах се към своя храм
(така наричам кабинета),
обзе ме бързо гневен плам
от изненада най-проклета.
Какво да видя...Празен шкаф,
а шлемът никъде го няма.
С какво заслужих този гаф?
В ума ми сякаш зейна яма.
Безмълвен бях и много блед.
Сърцето ми заблъска бясно,
обрал ме беше тоз съсед -
за мене беше вече ясно.
И аз оплаках се в тоз час
в полицията от туй дело,
говорех със пресипнал глас,
съседа обвиних най-смело.
На пресата аз позвъних,
гневът превзе ме с пълна мощност.
А после бързо съобщих
из цялата научна общност.
Дочула моята жена,
дойде да ме успокоява.
- Защо я блъскаш таз стена?
Каква е тази силна врява?
За думи нямах сили аз,
а само тъжно я погледнах.
Затътрих пак крака без глас
и на диванчето приседнах.
- Ела да хапнеш. И мерси
за тази нова придобивка.
Таз чудна тенджерка блести! -
ми рече мило със усмивка.
Не ми се вярваше съвсем.
- Да купя тенджера?! Къде ти!
Видях в ръцете ѝ съд от шлем
и сготвила ми бе.... спагети!
© Ф Ф All rights reserved.
