Вълшебно огледало
Съблекли тъгата, очите
се къпят в слънца-водопади.
- Здравей! На момиче приличаш! -
ухажва ме вятърът. - Млада?
Какво ти момиче! - смутено
се гледам в стъкло от витрина,
навила на бързо вретено
живота си наполовина.
- Развейпрах е този! - отсичам
за вятъра, хукнал след мене.
Мъжът, цял живот мен обичал,
ме гледа с очи вдъхновени.
Надигам се леко на пръсти,
в море от любов се оглеждам.
Не вярвам, дори се прекръствам:
на двайсетгодишна изглеждам!
© Мария Панайотова All rights reserved.
