Mar 14, 2007, 9:23 AM

Вълшебствата

  Poetry
998 0 13
Потърсих те в алеята от клони.
Забравих, че те няма във живота ми.
Тогава те създадох от мечтите си,
от извора на бликащата си любов.
Изваях образа ти на сърцето си.
Изписах името ти със душата си.
Родих те  светъл със дъха си,
и позовах те от съня  си.
Вълшебства има, вярвам в тях.
Те бликат във мечтите ни красиви
от  мислите, създадени  в очите ни,
и винаги са истински и живи.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...