Вълшебствата на детството ми сини
Щом скришом по принцески се облече,
с гердан, сандали, рокля на цветя,
пред гостите в най-скучната им вечер,
света на малко пръстче завъртя.
Прочете им в омачкана тетрадка,
несръчните си рими. Бе дете.
На табуретка. Дребничка и сладка,
надеждата пося за да расте.
От горната полица, а се вдига
на пръсти и достига я едва
тя с трепет взе най-новата си книга
и радиото пусна. След това,
забрави бързо възрастните скучни
сред звуци и сред буквички добри,
магия сякаш някаква се случи...
И всяка нощ четеше до зори...
Вълшебствата на детството ми сини,
са незабравки и ме чакат знам,
но сякаш беше преди сто години...
затварям си очите... И съм там...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
