Aug 25, 2006, 11:48 PM

вълшебство

  Poetry
1.1K 0 5

 Любовта ни върви, както
                       цвете цъфти,
                неразделна е нашата обич голяма.
                           Потъваме  в страстите, опасни и                                                        плуваме  в преградкити властни,
а целувките нежни
се лутат в зимните преспи!
Щом в очите ме погледна
аз не се сдържах и
по бузата ми бавно стече се
сълза!
Не знам как, но чувствах се
щастлива. Знам какво
накара ме така - беше
любвта!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сиси All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...