Nov 12, 2007, 8:55 AM

Вълшебството, наречено любов

  Poetry
1.4K 0 6

Любовта е вълшебство, споделено от двама.

Мигове от целувки, запечатани върху устните ми.

Ще запазя този миг за теб... любими мой.

Ще запечатам образа ти в моето сърце. 

Твоят поглед ме пронизва всеки път,

щом помисля си за теб...

Къде си любими мой,

кажи ми.

Аз вярвам, че те има.

Аз вярвам, че и ти копнееш за мен

така както и аз в този час.

Обичам те, който и да си любими мой...   

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Семовска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...