С лъчи усмихнати и коси
с мен си играе огледалото.
В сърцето си дъгата носи
отрязък мъничък от цялото,
с което пълен е деня ми,
кафето, работата, песните...
а вятърът навън ме мами
и лъже, че избира лесните,
за мен пътеки. Много пъти
вървях, а мислех за политане.
Мечта ли разума размъти,
то резултатът любопитен е. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up