Вън! И вземете грамофона
С лъчи усмихнати и коси
с мен си играе огледалото.
В сърцето си дъгата носи
отрязък мъничък от цялото,
с което пълен е деня ми,
кафето, работата, песните...
а вятърът навън ме мами
и лъже, че избира лесните,
за мен пътеки. Много пъти
вървях, а мислех за политане.
Мечта ли разума размъти,
то резултатът любопитен е.
Нощта дочаквам по пижама
и друг работи, не ръцете ми...
Жената тук, умът го няма,
неопростимото простете ми,
че не е заек да го гоня,
денят. А с пръст сега ме сочите...
Вън! И вземете грамофона,
че много ви прескачат плочите.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, Ники!
-
Много е хубаво, Наде!💖💖💖
-
Е, не си си имал работа с меломан, Маркони.
И грамофона си пазя и 1500 - те касети... Благодаря! -
Какъв грамофон, Наде ? Отдавна минахме от механичен носител на информация на магнитен, после на оптичен и сега сме на електронен.
Харесах ! Поздрави !
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
