Вън! И вземете грамофона
С лъчи усмихнати и коси
с мен си играе огледалото.
В сърцето си дъгата носи
отрязък мъничък от цялото,
с което пълен е деня ми,
кафето, работата, песните...
а вятърът навън ме мами
и лъже, че избира лесните,
за мен пътеки. Много пъти
вървях, а мислех за политане.
Мечта ли разума размъти,
то резултатът любопитен е.
Нощта дочаквам по пижама
и друг работи, не ръцете ми...
Жената тук, умът го няма,
неопростимото простете ми,
че не е заек да го гоня,
денят. А с пръст сега ме сочите...
Вън! И вземете грамофона,
че много ви прескачат плочите.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
И грамофона си пазя и 1500 - те касети... Благодаря!
