С лъчи усмихнати и коси
с мен си играе огледалото.
В сърцето си дъгата носи
отрязък мъничък от цялото,
с което пълен е деня ми,
кафето, работата, песните...
а вятърът навън ме мами
и лъже, че избира лесните,
за мен пътеки. Много пъти
вървях, а мислех за политане.
Мечта ли разума размъти,
то резултатът любопитен е. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up