Вън вали
Вън вали
Вън вали.
Цяла нощ.
Все вали.
И е тъжно.
И скучно.
И пусто.
Всяка
капка
е сън.
Всяка
капка
е вик.
По едно неродило се чувство.
Вън вали. Под прозореца си
виждам капките как се разбиват.
Чувам техния плач,
той все още е жив
и в очите ми още се крие...
Исках
малко
поне.
Исках
само за миг,
ей така -
със ръце
да помогна.
Но след всичко видях,
че в дланта ми тежи
шепа чиста вода.
Като спомен.
И
след всичко това,
просто сведох глава,
прежадняло от шепите пих...
Ти
не беше при мен,
но защо -
не разбрах.
Теб
те нямаше с мен.
Вън вали.
© Александър Калчев All rights reserved.
