Въобще
Реките отдавна чертаят
по топлата длан на земята.
Животът - колода от карти -
ревниво си крие асата.
Съдбата в кафената чашка
горчива е, като отрова.
В ръцете ми - конска опашка.
А трябваше конска подкова.
© Илиян All rights reserved.
Реките отдавна чертаят
по топлата длан на земята.
Животът - колода от карти -
ревниво си крие асата.
Съдбата в кафената чашка
горчива е, като отрова.
В ръцете ми - конска опашка.
А трябваше конска подкова.
© Илиян All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....