Въобще
Реките отдавна чертаят
по топлата длан на земята.
Животът - колода от карти -
ревниво си крие асата.
Съдбата в кафената чашка
горчива е, като отрова.
В ръцете ми - конска опашка.
А трябваше конска подкова.
© Илиян All rights reserved.
Реките отдавна чертаят
по топлата длан на земята.
Животът - колода от карти -
ревниво си крие асата.
Съдбата в кафената чашка
горчива е, като отрова.
В ръцете ми - конска опашка.
А трябваше конска подкова.
© Илиян All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...