Въпреки всичко
Толкова слънце и толкова мрак,
мраз и кокичета, блеснали в храстите,
песни и скръб в сърцето ми сега
дълбоко спят сред бесните тласъци.
А с усмивка се разхожда пролетта
и навсякъде я срещат със усмивка.
Ах, как ми липсват леденият зимен стяг
и вълчите среднощни викове!
И защо, и защо, и защо си стъкмил
по свое подобие смъртните, Боже?!
Та как да делят в преброените дни
любовта от скръбта? Невъзможно е!
Едната им слага крила да летят,
а другата с вит ятаган ги съсича.
Ех, жалък живот, пропилян във безпът,
въпреки всичко, обичам те!
П.П. Благодаря на KREMIK за помощта при изпращането на това стихотворение до сайта, тъй като от доста време нямам интернет връзка на разположение
© Ангел Веселинов All rights reserved.
