Въпрос
ВЪПРОС
Толкоз неспокойни погледи съм срещал,
браздата земна аз додето съм орал,
от толкоз неспокойни погледи съм трепвал,
изпратени от тез самотни, чакащи сърца…
Сърцата чакащи с едно докосване бих стоплил,
сърцата страдащи със дума аз бих утешил,
но отминавах умълчан аз, без да ги докосна,
все отминавах тъй тревожния си трепет не разкрил…
И, омъдрял, все още днес се питам,
шифъра на тез греховни погледи неразгадал:
”Дали е грях това, че съм отминал
и грях ли щеше да е да бях спрял?”…
09.03.2010 г.
© Добромир Пенков All rights reserved.
